Диабетът не ви прави по-млади – става все по-често срещан. Пазете се!

В миналото пиехме чай с пет лъжици захар и това ни се струваше нормално. Обичахме сладкия вкус, топлината на чашата, успокояващото усещане от детството. Тогава никой не мислеше с термини като „гликемичен индекс“ или „инсулин“. Но с годините нещата се промениха.

Това, което някога беше забавно, сега може да причини вреда. Днес тези навици се превръщат в диагнози, от които нито диета, нито лекарства могат да ни излекуват напълно. Една от тях е диабетът. И не започва със сладкиши. Започва с умора, жажда и чувството, че вече не сме същият човек, който бяхме...

В България, според официални данни, повече от 500 000 души страдат от диабет. Въпреки това, до 35% от случаите остават недиагностицирани, което означава, че за всяка потвърдена диагноза има поне един друг неидентифициран случай. На практика това означава, че един на всеки седем възрастни в България има диабет или преддиабет.

Дори ако никога не сте получавали тази диагноза, това не значи, че тя няма да ви засегне. Повечето пациенти получават потвърждение, когато заболяването вече е напреднало. Когато бъбреците вече са компрометирани. Когато зрението започне да се влошава. Когато кракат изтръпва. Или когато се случи инфаркт – внезапен, тих, почти безболезнен – защото диабетът вече е имал време да увреди кръвоносните съдове и нервите. Да, това се случва: инфаркт без силна болка. Добре дошли в реалността на диабета.

Най-опасното при диабета е, че се чувстваме нормално. Докато тялото не издържи. И не разбираме точно кога достигаме точката без връщане.

Ако сте над 45 години, вече принадлежите към рисковата група. Ако имате наднормено тегло, рискът се увеличава от три до пет пъти. Ако често сте нервни, спите зле, ядете бързо, водите заседнал начин на живот... всички тези фактори се натрупват като верижна реакция до окончателната диагноза. Диабетът не идва отвън. Той е следствие от начина на живот. Ето защо много хора се страхуват от лекарите: не защото нямат диабет, а защото подсъзнателно усещат, че той е налице.

А ето и някои плашещи статистики. В България повече от 70% от пациентите с диабет тип 2 са с наднормено тегло – в повечето случаи със затлъстяване.

Половината от тях вече страдат от високо кръвно налягане. Това означава, че кръвоносните им съдове са увредени от дълго време. Атеросклероза, високо кръвно налягане, отоци, липса на кислород... в тази среда се развиват най-сериозните усложнения на диабета:

• Нервите умират. Появяват се изтръпване, крампи и усещане за парене.
• Хората губят чувствителността си към болка и могат да получат сериозни наранявания на пръстите или краката, без да усетят.
• Кръвоносните съдове се увреждат отвътре. Излишната захар ги прави крехки и чупливи. Това предизвиква верижна реакция: инсулт, инфаркт, бъбречна недостатъчност.
• Мозъкът вече не получава достатъчно хранителни вещества. Диабетът е доказан рисков фактор за деменция.

Зрението се влошава. Диабетът е една от водещите причини за загуба на зрение в света.

Понякога няколко прости въпроса са достатъчни, за да разберете, че тялото ви не може да го понесе повече. Не става въпрос за диагноза, а за това, което чувствате. Какво забелязвате, но игнорирате. Прочетете въпросите и им отговорете честно.

Постоянно ли сте жадни, дори когато не е горещо?

Не е само сухият въздух или фактът, че вчера сте пили твърде малко. Това е симптом, който се появява, когато нивата на захарта са твърде високи. Тялото се нуждае от големи количества вода, за да изхвърли излишната глюкоза през бъбреците. Но вие не го осъзнавате. Просто чувствате жажда през цялото време. Това е един от първите признаци на диабет – и често не се приема насериозно. На този етап захарта вече уврежда кръвоносните съдове, особено малките в очите, бъбреците и краката.

Когато това се случи, не става въпрос просто за липса на сън. Това е системно метаболитно разстройство. Тук не се нуждаете от кафе или витамини, „за да ви дадат енергия“. Това, от което се нуждаете, е нежен и физиологичен метод за подпомагане на клетките в техните функции.

Хапчетата работят. Но не винаги идеално. Те не възстановяват инсулиновата чувствителност в клетките, не подобряват функцията на панкреаса и не намаляват хроничното възпаление. Освен това, продължителната употреба може да натовари черния дроб, бъбреците и кръвоносните съдове. Това не е причина да спирате лекарството, но ви кара да се замислите: има ли други начини за подкрепа на организма?

Преди поставяне на диагнозата това е най-подходящият момент да се действа. По нежен, целенасочен и последователен начин. През този период ефективната превенция е особено важна: не вещества за повишаване на настроението, а хранителни вещества и растителни съединения, които помагат на тялото да възстанови клетъчната чувствителност, да намали възпалението и да подпомогне метаболизма. След 45-годишна възраст тялото ни вече не се справя толкова лесно, колкото преди. А простото понижаване на кръвната захар вече не е достатъчно. Трябва да подкрепяте тялото отвътре навън: давайки му средства не само да оцелее, но и да се регенерира.

Диабетът е повече от просто термин. Той е предупредителен знак: тялото ви се нуждае от помощ. Хапчетата понижават кръвната захар, но не решават всички проблеми. Панкреасът работи под напрежение. Кръвоносните съдове бавно се увреждат от излишната глюкоза. Клетките не получават достатъчно енергия. Всичко това се случва тихо и постепенно.

Тук могат да се включат хранителни вещества от растителен произход. Те не са заместител на лекарствата, но са ценна допълнителна подкрепа. Те могат да помогнат за:

• Подобряване на инсулиновата чувствителност
• Намаляване на възпалението
• Защита на кръвоносните съдове и нервите
• Подпомагане на функцията на вътрешните органи

Това е фундаментална и изключително полезна подкрепа. Тя позволява на тялото да функционира по-стабилно, без да бъде претоварвано. Важното е да не чакате. Започнете сега, докато все още има шанс да забавите прогреса на заболяването и да предотвратите усложнения.